Демографски тенденции в България и Европа

Демографското развитие на Европа и България, по-специално, ще бъде една от основните причини за все по-широкото използване на индустриална автоматизация. Ако погледнем настоящите демографски тенденции в Европа, се откроява един основен факт – населението бързо остарява и намалява, тъй като хората имат все по-малко деца. Резултатът от тази тенденция може да се наблюдава в настоящите пирамиди на населението на европейските страни: European Demographics, Distribution of the populations in European countries by age and sex ratio, Eurostat 2013. 

Според Евростат в ЕС-28 общото намаляване на населението в трудоспособна възраст през следващите шест и половина десетилетия се очаква да бъде 41,5 милиона души. В следващата таблица може да се види какво е прогнозираното развитие на населението във възрастовата група 15-64 години за всяка отделна държава.

Таблица 1: Население във възрастовата група 15-64 години

Евростат обаче предполага, че ще има приблизително 72 милиона имигранти нетно, което частично ще компенсира естественото намаляване на населението, особено в Западна Европа. Изглежда, че тяхното предположение е, че страните, които са привлекли най-много имигранти до момента, ще продължат да привличат още повече в бъдеще. Но това може и да не се сбъдне, тъй като този процес има и непредвидени социално-политически последици. Готови ли са тези страни да приемат още повече имигранти от Азия и Африка?

Колко надеждни са демографските прогнози?

Бях доста впечатлен, когато за първи път прочетох тези данни и споделих информацията с мой приятел. Като типичен българин, който е много скептичен по отношение на статистиката и авторитети като цяло, той коментира: „Да, всичко е много интересно. Но се съмнявам, че това някога ще се случи. Добре знаеш, че прогнозите за бъдещето почти винаги са погрешни.“

Наистина, той е прав за повечето прогнози. Има толкова много неща, които са били прогнозирани и никога не са се случили. Когато обаче говорим по отношение на демографските данни, някои прогнози са по-надеждни от други. Например, ако искаме да знаем колко деца ще започнат първи клас след 7 години просто трябва да видим броя на децата родени тази година. Броят ще е приблизително същия. По същия начин, ако искаме да прогнозираме колко хора ще навлязат на пазара на труда след 20 години, просто трябва да видим колко деца се раждат тази година.

Единственото нещо, което може да се промени е или някакво непредвидено бедствие с много смъртност, или големи промени в нетната миграция. В противен случай тези видове демографски прогнози са много надеждни. Това, разбира се, не е така за по-дългосрочните периоди, които включват по-голяма несигурност и спекулации. Например, няма как да знаем със сигурност колко деца ще се родят догодина, и още по-малко след 10 години.

„Пирамидата“ на българското население всъщност е „гъба“

„Пирамидата на населението“ е графично представяне на населението във възрастови групи. Най-възрастните хора са на върха, докато най -младите са на дъното. Нарича се „пирамида“, защото така са изглеждали данните в началото на ХХ век. Хората са имали много деца, докато възрастните хора са били много по-малко поради по-ниската продължителност на живота.

Разпределение на населението в България по възраст и пол 2021. НСИ 2021.

Сегашната „пирамида” на българското население прилича повече на гъба. Той има малка основа поради много по-малките поколения, родени през последните 25 години. През следващите две десетилетия тези на възраст 0-20 години ще навлязат на пазара на труда и ще заменят много по -големите поколения, които сега са на възраст 40-60 години. Дори ако по някаква неизвестна причина започнем да имаме много повече деца, това ще се отрази на пазара на труда 20 години по-късно. А най-вероятно следващите поколения ще бъдат още по-малки, тъй като поколението от 20 до 40 години, което предимно създава деца, вече ще бъде по-малко.

Накратко, до 2030 г. броят на хората на възраст от 15 до 64 години ще намалее с 496 218 души. Това е почти толкова, колкото цялото настоящо население на област Пловдив, която е сред най-проспериращите региони в момента. Така че, за да си представите как изглежда демографската криза, си представете, че България до 2030 г. може да изглежда така:

Карта на България без област Пловдив

Във всички останали региони, населението е останало същото, а Пловдивска област е изчезнала. В периода 2030 до 2040 г. тя ще намалее с приблизително същото количество – приблизително 0,5 милиона души. Към Пловдив, ще може да добавим и цяла Северозападна България, заедно с областите Плевен и Ловеч.

Въздействие върху пазара на труда

Повечето европейски предприятия се оплакват, че няма достатъчно работници, за да запълнят съществуващите работни позиции. Лошата новина е, че през следващите десетилетия недостигът на работна ръка ще се задълбочи още повече. Ситуацията е особено мрачна в България, в която възрастовата група от 15 до 64 години ще намалее с почти половин милион души през следващите 10 години.

Това ще окаже голямо влияние върху пазара на труда. Конкуренцията за работници ще увеличи заплатите. През последното десетилетие разходите за труд в България се увеличават средно със 7%:

Индекс на общите разходи на работодателите за труд за периода 2000 – 2021 година (календарно изгладени, спрямо същото тримесечие на предходната година). НСИ 2021.

Индекс на разходите на работодателите за труд в Индустрията (2010 Q1 – 2021 Q2; 2016 = 100). НСИ 2021.

Тенденцията вероятно ще продължи през следващото десетилетие, тъй като ще има по-малко предлагане и увеличено или стабилно търсене поради местните и чуждестранните инвестиции. Все пак България все още е евтино място, с ниски заплати, за производство в сравнение със Западна Европа и дори повечето страни в Източна Европа. 

В тази жестока конкуренция за работници много индустрии или компании, които зависят от нископлатения ръчен труд или имат много ниска рентабилност, ще фалират или ще се изнесат от страната. Едно правдоподобно решение, и може би единственото реално, е да се увеличи производителността на човек чрез автоматизация, дигитализация и подобрени работни процеси. С други думи, трябва да се научим да правим повече с по-малко хора.

Други начини за решаване на проблеми на пазара на труда извън повишаването на ефективността

Има ли други начини за решаване на този проблем освен автоматизация и повишена ефективност? Според мен има поне три възможни решения, които имат потенциал да подобрят ситуацията. Вероятността да се случат е малка, тъй като повечето от тях или имат ограничен ефект, или зависят от реформи в публичния сектор. A българските политици, поне до момента, рядко са правили реформи, освен ако не са били абсолютно наложителни и закъснели. За съжаление, не очаквам това да се промени през следващото десетилетие. Има три възможни решения, които биха могли да подобрят ситуацията.

Нетна имиграция

Първият вариант е да започнем да привличаме повече имигранти, отколкото губим като емигранти. С други думи, трябва да имаме стабилна положителна нетна миграция. Има някои чужденци, които работят в България, но те не са толкова много. По-голямата част от тях всъщност са българи, които се завръщат или живеят в чужбина.

Нетните миграции в периода 2012 до 2019 г. са отрицателни всяка една година. Трудно е да се прогнозира дали това ще се промени по някакъв начин. Но е малко вероятно нетната миграция през следващите 10 години да бъде толкова голяма, че да компенсира половин милион хора, които са излезели извън трудоспособната възраст. Теоритично за да стане това в България трябва да се случи много бързо подобрение на обстановката във всички сфери. България трябва да стане едно изключително привлекателно място. Да има работещо правосъдие, да се изкорени корупцията, да се подобри цялостната среда за живот, работата на институциите, възможностите за работа и бизнес. Дори ако се намерят политици-реформатори, всичко това ще отнеме години да се реализира. За това мисля, че в следващите 10 години едва ли ще има огромно преобръщане на тенденцията.

Увеличаване на равнището на заетост

Друг вариант би бил да се увеличи процентът на заетост. Коефициентът на заетост проследява какъв процент от хората на възраст от 20 до 64 години действително работят. На теория, нисък процент би означавал, че има възможност да работят повече хора. През 90-те години България има много по-нисък процент на заетост от средния в ЕС. Коефициентът на заетост обаче се подобрява през последните две десетилетия и в края на 2019 г. достига рекордните 75%. За първи път той надмина средния коефициент на заетост в ЕС от 73% за същата година.

Коефициенти на заетост (20 – 64 навършени години) по тримесечия. НСИ 2021.

Може ли процентът на заетост да се увеличи още повече? Някои от най-добрите икономики в ЕС, като Швеция и Германия от години работят със заетост от около 80%. Най-вероятно границата в една икономиката е около 80%. Ако това предположение е вярно, това означава, че на теория остава малък резерв по отношение на достигане на максимална заетост. Всяко допълнително увеличение на процента обаче ще бъде много трудно постижение, защото означава в работната сила да се включат хора, които до момента не са могли или не са искали да се включат. В българския случай предполагам, че реалните данни за заетостта са дори по-високи от официалните, тъй като много хора вече работят в чужбина или работят в сивия сектор. Предполагам, че статистическата служба едва ли е толкова прецизна и едва ли отчита това, защото все пак борави с предоставените им данни.

Преструктуриране на пазара на труда и оптимизация на обществения сектор

Когато преглеждах всички статистически данни, забелязах, че в публичния сектор работят много хора – в него са заети 662 хиляди души, като около 98 хиляди в централната и общинска администрация. В българския публичен сектор работят над 21% от всички заети хора в България. Този процент е подобен на социалните страни като Швеция или Франция, но много по-висок, отколкото в Германия (13%), или подобни на България държави като Полша (17%) или Румъния (16%). За това предполагам, че има възможности за оптимизиране на броя на хората в публичния сектор. Електронното управление не е добре развито и държавата е претоварена с институции със съмнителна полезност. Много от работата, като например свързана с обработката на хартиени документи, отдавна можеше да бъде автоматизирана и дигитализирана.

Оптимизация на обществения сектор е добра стъпка ако е свързана с повишена ефективност, а не просто съкращаване на служители. Но както и да се случи, това няма да реши големия проблем на трудовия пазар причинен от демографската криза, а просто ще го облекчи краткосрочно. Причината е, че хората заети в публичния сектор са част от същата демографска „гъба“. Освен това, е много вероятно, много от тези осободени хора да нямат нужните умения и квалификация търсени в частния сектор. Вливането им в частния сектор ще отнеме време. Не на последно място, много от заетите в обществения сектор работят във важни обществени институции като здравеопазване и образование, които ще изпитат същия неостиг на служители както частния сектор. Няма как да имаме съвременна държава без такива институции.

Заключение

Демографското развитие в България и останалата част от ЕС е основна тенденция, която ще оформи икономическото развитие през следващите 20 години. Тя ще стимулира автоматизацията и дигитализацията на производствения сектор. С увеличаване на разходите за труд, възвръщаемостта на инвестициите в автоматизацията се подобрява. Ако няма смисъл да се инвестира в автоматизация, когато разходите за труд са 700 лв. на месец, това може да не е така, когато те достигнат 1400 лв. или дори повече.

Истинският проблем в България не е в намаляването на населението, а по-скоро в това, че голяма част от нашата икономика произвежда продукти с ниска добавена стойност и зависи от ниските разходи за труд. Този модел ще бъде (и вече е) сериозно затруднен поради липсата на евтина работна ръка. Преминаването към по-висока добавена стойност е изключително трудна задача и имаме много ограничено време и ресурси, за да извършим този преход.

Най-доброто ни решение, заедно с иновациите и търсенето на по-рентабилни пазарни ниши, е да приемем автоматизация, дигитализация и подобряване на процесите като основна задача. Трябва да бъдем ревностни фанатици на тема увеличаване на ефективността, защото при нас нуждата ще е най-голяма спрямо останалите държави в Европа. Имаме същински късмет, че това се случва по време на силен технологичен прогрес, за който писахме в последните две статии: